нсс за коригиране на фундаментални грешки

(На един от предишните пленуми през юли 1963-та Живков дефинира до пределна яснота разбирането си за държавния суверенитет:Суверенитета народът го разбира да има я

Курсът на партията за най-тясно сближение, а в перспектива и за сливане на НРБ със Съветския съюз (к.м.) поставя не само големи икономически проблеми, но и други изключително важни въпроси, каквито са въпросите за по-нататъшната съдба на българската нация и за суверенитета на българската държава.

Другари, Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива, и за обединение на НРБ със Съветския съюз (к.м.). За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.

Предс. Митко Григоров: Другари, откривам заседанието на пленума на ЦК на партията. За дневен ред се предлага една-единствена точка: Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз. Доклад ще направи др. Тодор Живков. Друго предложение има ли? – Няма. Има думата др. Тодор Живков.

Сега, читателю, ти предстои да прочетеш най-невероятното (дръж се, българино!) и те моля сам да прецениш: мит ли е бил замисълът за присъединяването на България към Съветския съюз – или е било истина?

За да бъда сигурен, че това доказателство няма случайно да изчезне от Държавния архив, направих ксерокопие на протокола (IХ+144 машинописни страници), съхраняват се в банков сейф.

В Централния държавен архив се разрових в Централния партиен архив и след дълги приключения успях да се добера до фонд 1Б, опис 5, архивна единица 600 – това е дълго укриваният Стенографски протокол от заседанието на пленума на Централния комитет на БКП, състояло се на 4.ХII.1963 год.

Аз съм от поколението, което помни тази 1963 г., и присъединяването ни към Съветския съюз не бе само слух. Но спомените нямат силата на доказателство. След събитията през 1989 г. вестниците широко тиражираха замисленото от комунистическата партия национално предателство, но политическите филипики също не могат да се използват за доказателство, защото носят риска да са гола пропаганда. Затова, когато в том 4 на Български хроники стигнах до този въпрос, аз потърсих веществени доказателства.

Още по-категорично отрича той това и в своите мемоари (1997 г.).

“Дълго отминавах инсинуациите, свързани с мое намерение за присъединяване на България към СССР. Струваше ми се несериозно да отговарям на лъжи, които биха били само пошли, ако не бяха толкова тъпи. Искам да заявя кратко и категорично: през 33-те години на моето управление и за момент не е съществувала подобна заплаха. Подобна мисъл дори.”

В книгата си Срещу някои лъжи (1993 г.) Т. Живков отрича да е имало подобно нещо:

Г-жа Калинова уточнява: Словосъчетанието 16-а република липсва в документите и на двата пленума на ЦК на БКП от 1963-та и 1973 г. В тях става дума за все по-тясно сближаване и сливане със Съветския съюз в сферата на икономическите отношения , а що се отнася до политическото сливане на България със Съветския съюз, Тодор Живков, според г-жа Калинова, говорел за далечното комунистическо бъдеще, когато държави няма да има .

На 29 октомври т.г. вестник Труд публикува интервю с доц. Евгения Калинова, преподавател по история в Софийския университет, озаглавено

Archive for 18.11.2010|Daily archive page

2010 ноември 18 « СЛИВЕН ДНЕС И УТРЕ online